valantai155 (Валентина Иванова) valantai155 (Валентина Иванова)
123
Jul 27, 2013, 4:00 PM

Само с обич

  Poetry » Love
1K 0 4

Прегърни ме силно,
не позволявай да си ида.
Такава обич се дава
веднъж на сто години.
Недей я пропилява.
Когато си изгубил
всичките пътеки,
а изгревът и залезът
умират във очите ти;
пъзелът в живота ти
е тъй объркан,
че си загубил надежда
да го подредиш...
Тогава... идва Тя...
безумна, огнена, красива,
като дихание последно
на умиращ,
изкопчило Душата
от смъртта...
Прегърни ме силно.
Не ме пускай да си ида.
Но знай едно - само с обич
можеш да ме задържиш. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0