valantai155 (Валентина Иванова) valantai155 (Валентина Иванова)
123
Jul 27, 2013, 4:00 PM

Само с обич

  Poetry » Love
1K 0 4

Прегърни ме силно,
не позволявай да си ида.
Такава обич се дава
веднъж на сто години.
Недей я пропилява.
Когато си изгубил
всичките пътеки,
а изгревът и залезът
умират във очите ти;
пъзелът в живота ти
е тъй объркан,
че си загубил надежда
да го подредиш...
Тогава... идва Тя...
безумна, огнена, красива,
като дихание последно
на умиращ,
изкопчило Душата
от смъртта...
Прегърни ме силно.
Не ме пускай да си ида.
Но знай едно - само с обич
можеш да ме задържиш. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0