След пороя
ще има луна,
после – слънце
отново ще свети:
само ти
ще останеш жена,
пред която
мълчат боговете...
Като сън,
недокоснат с очи,
като бяла
искрица в жарава,
като
звезден прашец –
само ти –
нежен трепет
и тиха забрава!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
ще останеш жена,
пред която
мълчат боговете...
Прекрасно е !