през прозорците
навлиза мрак
по стените
бавно плъзват вейки
с шипове
вместо листа
бодат
нарастват
и стъбла преплитайки
проскърцват
като ръждясали пирони
студ
около мен вали
тъмни облаци се спускат
пада гръм
върху крилата
приготвени за полет
стон
и
тишина
само сълзата ти
в очите ми остана
да гори
© Ласка Александрова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
