през прозорците
навлиза мрак
по стените
бавно плъзват вейки
с шипове
вместо листа
бодат
нарастват
и стъбла преплитайки
проскърцват
като ръждясали пирони
студ
около мен вали
тъмни облаци се спускат
пада гръм
върху крилата
приготвени за полет
стон
и
тишина
само сълзата ти
в очите ми остана
да гори
© Ласка Александрова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
