Всяка есен върви по слани и по зъбери,
и не пази боички, и слънце за после.
Между бавни реки като луда забързва,
безазщитна такава и мокра до кости.
Ще обрули листа и бездомните стихове
ще се пробват да свържат небе и прозорец.
Като сладко от дюли след огън притихнало
по ръце и по устни ще лепне от обич.
Само в кратката есен залезът свиква
да разбира приказки за любов и раздяла.
Да прощава каляската, станала тиква.
Пепеляшка остава до сутрин на бала.