Oct 30, 2018, 9:04 AM

Само в спомен с обувчици лачени 

  Poetry » Love
625 11 15

И подреждам цветята по вазите.

Всяка есен красиво умира.

Свечерени пространства и страници,

във които не ми се прибира.

Сякаш хванато в мрежа мълчание, 

ти растеш из окото на риба.

Не подписвам любовни признания.

Диша дъжд в усмирителна риза.

С оцелели по миглите капчици, 

мисълта ми на пръсти се вдига, 

само в спомен с обувчици лачени

съм танцувална млада и дива. 

Не личи през стъклото пътеката, 

по която два облака скитат... 

Но е късно и спускам пердето.

Вън остават рисувани птиците.

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??