Само в спомен с обувчици лачени
И подреждам цветята по вазите.
Всяка есен красиво умира.
Свечерени пространства и страници,
във които не ми се прибира.
Сякаш хванато в мрежа мълчание,
ти растеш из окото на риба.
Не подписвам любовни признания.
Диша дъжд в усмирителна риза.
С оцелели по миглите капчици,
мисълта ми на пръсти се вдига,
само в спомен с обувчици лачени
съм танцувална млада и дива.
Не личи през стъклото пътеката,
по която два облака скитат...
Но е късно и спускам пердето.
Вън остават рисувани птиците.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
