30 окт. 2018 г., 09:04

Само в спомен с обувчици лачени 

  Поэзия » Любовная
569 11 15

И подреждам цветята по вазите.

Всяка есен красиво умира.

Свечерени пространства и страници,

във които не ми се прибира.

Сякаш хванато в мрежа мълчание, 

ти растеш из окото на риба.

Не подписвам любовни признания.

Диша дъжд в усмирителна риза.

С оцелели по миглите капчици, 

мисълта ми на пръсти се вдига, 

само в спомен с обувчици лачени

съм танцувална млада и дива. 

Не личи през стъклото пътеката, 

по която два облака скитат... 

Но е късно и спускам пердето.

Вън остават рисувани птиците.

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??