30.10.2018 г., 9:04 ч.

Само в спомен с обувчици лачени 

  Поезия » Любовна
563 11 15

И подреждам цветята по вазите.

Всяка есен красиво умира.

Свечерени пространства и страници,

във които не ми се прибира.

Сякаш хванато в мрежа мълчание, 

ти растеш из окото на риба.

Не подписвам любовни признания.

Диша дъжд в усмирителна риза.

С оцелели по миглите капчици, 

мисълта ми на пръсти се вдига, 

само в спомен с обувчици лачени

съм танцувална млада и дива. 

Не личи през стъклото пътеката, 

по която два облака скитат... 

Но е късно и спускам пердето.

Вън остават рисувани птиците.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??