Sep 7, 2010, 8:44 PM

Само вятърът 

  Poetry » Other
525 0 4

Тръгвам днес без посока и цел,

без багаж и дори без надежда.

Нито нещо съм дал - нито взел

и във чужди съдби не поглеждам.

 

Клони смело протягат ръце.

Непогалена зъзне тревата.

В шепи скривам студено сърце.

Като вълк вия пак към Луната.

 

Ставам толкова истински, див,

че се плаша от своето име.

Сам = нещастен или сам = щастлив?

Кой му пука, че мене ме има?

 

Само вятърът - луд китарист -

ме прегръща и нищо не иска.

Изпълнява поредния "бис"

и в ушите ми звънко се киска.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??