Само вятърът
Тръгвам днес без посока и цел,
без багаж и дори без надежда.
Нито нещо съм дал - нито взел
и във чужди съдби не поглеждам.
Клони смело протягат ръце.
Непогалена зъзне тревата.
В шепи скривам студено сърце.
Като вълк вия пак към Луната.
Ставам толкова истински, див,
че се плаша от своето име.
Сам = нещастен или сам = щастлив?
Кой му пука, че мене ме има?
Само вятърът - луд китарист -
ме прегръща и нищо не иска.
Изпълнява поредния "бис"
и в ушите ми звънко се киска.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
