Aug 31, 2011, 1:09 PM

Самодива

  Poetry » Love
971 0 2

Меден глас ми сгря душата,

меден глас на самодива.

Той ми гали сетивата,

Господи, така ли бива?

 

Нежно шепне ми в ухото,

шепне руса самодива.

Шепне нежно ми, защото

нещо в мене тя открива!

 

Танц прекрасен ми танцува

тази харна самодива;

и на мене се любува,

тя е толкова красива!

 

Страстно гледа ме в очите

тази знойна самодива.

Аватара на мечтите

всеки лед във мен разбива!

 

Моят ум не устоява

на такава самодива.

Тя душата разтопява,

път до мене си пробива.

 

Колко много я обичам,

тя е мойта самодива!

Знам, в игрички се въвличам,

но с красавица игрива!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сандостен Калций All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...