Jan 10, 2014, 9:36 AM

Самодива

  Poetry » Love
669 0 1

Ако някой ден ти просто си заминеш

и затвориш след себе си всичките врати,

ще се превърна в птица, без да видиш,

ще те следвам, ще съм гълъб във мрачни висини.

 

Ако някой ден тръгнеш по други ти пътеки

и загубя всички след аз до теб,

ще съм самодива в нощите студени,

на звездите ще се моля да ме заведат при теб.

 

Ако някой ден просто не те открия,

ще се моля на море и планини,

ще преплувам милиони реки студени,

ще те търся дори и в необятни гори.

 

Като самодива със звездите ще се рея,

ще пея песни на студеното море,

ще се моля на луна и небе да те намеря,

ще съм самодива за теб и твойте ръце.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанаска Чочкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесва ми. Имаш една изядена буквичка, която леко дразни, но като цяло ми харесва. Добре дошла от мен и успех!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...