Sep 12, 2017, 8:37 AM

Самодива

921 3 11

В леса намери ме,
с цветя накичи ме,
на никой не казвай ти моето име!

 

Пак волно танцувам,
със луди лудувам
и бурно се смея, без да се преструвам!

 

Аз пея омайно,
подкяням те тайно
със мен да откриеш вълшебство безкрайно.

 

Магично красива,
опасно игрива,
девойка с душа на дете - самодива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Миткова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Роберт!
  • Магично, волно и игриво -
    чудесен стих за самодива...

    Поздрави, Меги!..
  • О, лирическата героиня е доста далечна на моята същност, Елица, просто реших да възпея тази тайнствена магичност на самодивите, която вълнува толкова поколения. Благодаря, че прочете!
  • Самодивите са хубави и волни... Хубаво е, че се отъждествяваш с тях. Меги.
  • Благодаря ти, Pepi!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...