Самодивска пътечка
Кога животът ти върви по равното
и само локвите прескачаш със досада,
и всяка стъпка знаеш предварително,
и дори да мислиш не ти се налага,
тогава, как да не се радваш на пътечка
изникнала внезапно край шосето,
която може би е дело на съдбата
или въображението ти я е създало.
Тръгни по нея и не се замисляй!
От много мислене май полза няма.
Върви, бери цветя, не се обръщай.
Навлез във дън житейската дъбрава.
Хвани се с самодиви на хорото.
Какво, че могат да те омагьосат.
За тебе времето тече най-бързо.
Лудей, дори да те анатемосат!
Нарадвай се преди да се е съмнало,
преди да тръгнеш по друмите познати.
Съдбата е безмилостна скъперница
пътечка друга едва ли ще ти прати.
Кушел
http://kushel.blog.bg/drugi/2013/09/26/samodivska-pytechka.1152689
© Куш All rights reserved.
Поздрави за този стих,Куш!
