Oct 21, 2005, 9:09 PM

Самоизяждане

  Poetry
1.3K 0 0
Отгледах собствен Юда,
нарочно го оставих
да вкуси тайнството
на сладостно предателство.

А бледорозов Светлозавър,
скрит в мене,се подсмива,
и ме изяжда всеки път,
когато Юда се обеси...

А търси ме Искариота,
като победен приз,
преситен от порок.

Стрихнин отпих,
но кой от тримата убивам?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлозар Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...