Mar 6, 2016, 8:57 PM

Среща на дявола в мен с очите с които ме гледаш...

  Poetry » Love
3.7K 1 6

 

... самопричастие или: Среща на дявола в мен с очите, с които ме гледаш... 

 

Ококичих се. Снегът ми ме боли.

Степта е няма, паднала богиня.

Орел ранен към мен пълзи.

Стани, Небе. За глътка имам вино.

 

И лепне пакостлива жал.

На пепелта последната молитва.

Два мига и ръце във дървен сал.

На бедуина капката опитай. 

 

По пясъчните устни да изпръхне.

Солта на всички рани изболени.

И някакъв часовник дъха, дъха.

Стрелките му са спрели върху мене.

 

Сега какво? Завързано мълчиш.

Пират във буря. И на сянка - припек.

Едно изсъхнало от мълния дърво.

Което дявола във мен повика.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Изключително попадение!Под Сините камъни живеят таланти! Успех!
  • Ококичването,болящият сняг и пълзящият орел ми идват в повече .
  • Страхотно!!!
  • Страхотно!
  • Преди гачи имаше един билюк коментари това стихче, а сега...
    Може пък да греша, да ми се е обърнало терса. А, може и метлата да е играла. Но, някак не върви нещо свястно да е с един коментар.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....