СамоПризнание
Останалото самочувствие погледна
иззад мръсното перде
дали са си тръгнали всички,
за да може да се прибере.
Дошло беше с гордост и радост,
без умисъл бе подранило.
Носеше цялата яркост
на своя стопанин с мерило.
Реши да изчака учтиво,
докато той прага прекрачи
и тогава да прелее сили
в неговото "другояче".
Различни мнения се сляха
във визията за пред хора,
едното беше зла поквара,
а друго - попритиснала умора.
Шушукането чак кънтеше
в ушите, свикнали на ласки,
вчера призове редеше,
днес се среща със гримаси.
На върха ветробоят е силен,
искаш да останеш там,
хиляди след теб, приели сили
те забравят бързо. Сам.
Новите награди, самочувствие
е въздухът около теб,
но усещаш просто съчувствие -
животът е свиреп.
Дръзките млади години
били са безумни, но плодотворни,
днес и самочувствието си замина -
не можеше да бъде отговорно...
© Ниела Вон All rights reserved.
