Самопризнания по дело за кражба на природни ресурси
Небето е забравило да плаче -
откраднали му всичките сълзи.
Издирвали виновните, обаче,
оказва се, че нямало следи.
И слънцето не може да изгрее -
останало без никакви лъчи.
И птиците отказали да пеят,
и вятърът не вее, а мълчи.
Реката се обърнала обратно
и тръгнала срещу си да върви.
От източници казват, вероятно,
причините за този факт са три!
Едната е, че много те обичам!
Да! Аз откраднах тези нещица.
И не заради туй, че съм момиче,
а на теб да мога да ги подаря.
По втората причина коментират,
че крайна неотложност е била!
Да знаеш, мене нищо не ме спира!
Неотложно бе да ти се извиня!
А третата причина - фанатизъм!
ATTENTION, моля! Влюбена жена!
Дори и да настъпи катаклизъм,
отново бих постъпила така!
Вината доброволно си признавам.
Съдете ме по строгия закон!
Единствено в защита ще добавя –
откраднах ги, но беше за добро!
За тебе и за твойта обич давам
вода и вятър, слънце и луна!
И всичко, на което се надявам,
е щастието в твоята душа!
Но пак ще дам на облака сълзите,
на птиците ще върна песента.
И слънцето не може без лъчите,
както и без теб не мога аз!
© Мартина Василева All rights reserved.
