Самостоятелност?
Отварям душата си,
теглила нося със шепа;
чакам забързания фьон,
нежелателно да ги издуха.
очевидното задълбавам
и пак откривам нещо скрито;
на земята се просвам,
заравям всичко ненужно.
© Слънчоглед All rights reserved.
Отварям душата си,
теглила нося със шепа;
чакам забързания фьон,
нежелателно да ги издуха.
очевидното задълбавам
и пак откривам нещо скрито;
на земята се просвам,
заравям всичко ненужно.
© Слънчоглед All rights reserved.

Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...