Самостоятелност?
Отварям душата си,
теглила нося със шепа;
чакам забързания фьон,
нежелателно да ги издуха.
очевидното задълбавам
и пак откривам нещо скрито;
на земята се просвам,
заравям всичко ненужно.
© Слънчоглед All rights reserved.
Отварям душата си,
теглила нося със шепа;
чакам забързания фьон,
нежелателно да ги издуха.
очевидното задълбавам
и пак откривам нещо скрито;
на земята се просвам,
заравям всичко ненужно.
© Слънчоглед All rights reserved.

paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...