helpmepaintthestars (Слънчоглед)
103 725
25.02.2017 г., 19:25 ч.

Самостоятелност? 

  Поезия » Свободен стих, Друга
5.0 (5)
875 2 6
Отварям душата си,
теглила нося със шепа;
чакам забързания фьон,
нежелателно да ги издуха.
очевидното задълбавам
и пак откривам нещо скрито;
на земята се просвам,
заравям всичко ненужно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слънчоглед Всички права запазени

Предложения
  • NadejdaTodorova (Надежда Тодорова - НадиКа) Разгадай ме ако можеш
    Разгадай ме ако можеш
  • anonimapokrifoff (Аноним) Писмо до другия край на земята
    Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
  • danda (Даниела) Порой
    Ще се срути небето всеки момент, ще се срути, окото му няма да мигне. Помътня като дяволска глътка а...
  • NimeriQ (Руска Назърова) Безбожно
    Остана на баира само църквата, надвиснала над мрачната безбожност. А долу в тишината стенат мъртвите...

Още произведения »