Пак останах
аз самотен.
Ти дори
на приятелството
сложи края.
Но за теб това
проблем не е.
Друг сега
до теб ще застане.
И аз след време
може би ще те забравя.
Но дотогава аз
пак във сенки ще се крия.
Само бялата Луна
за моята тъга ще знае.
А пред всички други
зад фалшивата усмивка
самотата ще прикрия.
© Павел All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
