Майкъл (Майк)
53 152
Feb 27, 2008, 6:38 PM

Самота 

  Poetry » Phylosophy
769 0 10

       Самота

Като дете бях влюбен в една Река

и всеки ден отивах да я видя

да поговоря с нея,

стоях самотен на брега,

а тя изтичаше под кея.

 

Порастнах, станах мъж,

в една жена се влюбих

и всеки ден отивах да я видя,

да си говоря с нея,

а тя се смееше със друг

и аз самотен тъжно креех.

 

Накрая остарях и станах дядо

и във едно дете се влюбих,

всеки ден отивам да я видя,

да си говоря с нея,

тя тича със приятелите лудо,

а аз самотен на пейката се грея.

© Майк All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Това не е самота според мен,би трябвало да е със заглавие "Обич"Ние обичаме цял живот някого,любим,любима,дете или внуче и това трябва дя е най-чистото чувство и да не усещаме самотата.Въпреки всичко и аз понякога се чувствам самотна,въпреки,че не съм сама.Разбирам те.
  • Разбрах - силно е!!!
  • Живот ...
    Поздрав!
  • Ех, Майк, щастлив си ти !!!
    Да обичаш е наистина дар от Бога.
    "Не бой се ти от самотата
    само при силните пристига тя ..."
    А аз бих добавила - и при богатите духом ...
    Благодаря ти !!!
  • Е, много ми харесва, ама много!!!
  • Панта рей... Разбирам те напълно...
  • Описал си я невероятно.
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ !!!
  • !!!!!!!
    Развълнува ме стиха ти!!!!Поздрав!
  • !!!!!!!!!*

    Мога само да помълча
    с теб...
  • Ех...съдба...Майки...! Развълнува ме...
    когато си влюбен...си най-самотен...
    с обич за теб. Прекрасен стих.
Random works
: ??:??