orhideia (Гергина Петкова) orhideia (Гергина Петкова)
17
Jan 19, 2008, 10:59 PM

Самота

  Poetry » Love
1.3K 0 4

Душата си към Теб издигам,

сърцето ми е сграбчено от самота,

навън мъглата всичко скрива

и нереален е света...

И моля Те - дано успее някой

да сгрее леденото ми сърце,

да разбере най-съкровените ми мисли

и да се чувства по-завършен с мен!

А болката се връща неизменно,

когато някой си замине пак

и сам останеш, а студът скове те -

заплашва да те смаже от тъга...

Ръце протягам, ако мога да Те стигна...

Понякога си толкова далеч...

Към Теб молитвите ми се издигат

и отговор жадуван чакам веч!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергина Петкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0