Самота
Душата си към Теб издигам,
сърцето ми е сграбчено от самота,
навън мъглата всичко скрива
и нереален е света...
И моля Те - дано успее някой
да сгрее леденото ми сърце,
да разбере най-съкровените ми мисли
и да се чувства по-завършен с мен!
А болката се връща неизменно,
когато някой си замине пак
и сам останеш, а студът скове те -
заплашва да те смаже от тъга...
Ръце протягам, ако мога да Те стигна...
Понякога си толкова далеч...
Към Теб молитвите ми се издигат
и отговор жадуван чакам веч!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергина Петкова Всички права запазени
