19.01.2008 г., 22:59 ч.

Самота 

  Поезия » Любовна
885 0 4

Душата си към Теб издигам,

сърцето ми е сграбчено от самота,

навън мъглата всичко скрива

и нереален е света...

И моля Те - дано успее някой

да сгрее леденото ми сърце,

да разбере най-съкровените ми мисли

и да се чувства по-завършен с мен!

А болката се връща неизменно,

когато някой си замине пак

и сам останеш, а студът скове те -

заплашва да те смаже от тъга...

Ръце протягам, ако мога да Те стигна...

Понякога си толкова далеч...

Към Теб молитвите ми се издигат

и отговор жадуван чакам веч!

© Гергина Петкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??