Самота

Poetry » Love

827 1 6

Кой със черна боя нарисува

тази тъжна, смирена жена?

На трапезата често гостува,

толкоз тиха и толкоз добра.

Други болка в деня ни посяват,

други сеят в душите ни мрак,

от приятели тя ни спасява,

вечно вярна завръща се пак.

Кой ли с черна боя нарисува,

тази тиха и бяла жена?!

Тя не мами, дори не хитрува...

Тази тъжна, добра САМОТА!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

natalia (Наталия Божилова)

невероятен стих

2008-05-04T18:00:59+03:00
gerrda (Геновева Христова)

прекрасно стихотворение!
браво!

2008-04-30T22:29:22+03:00
lips_of_angels (Ем)

Хареса ми много!Прекрасен стих!поздрав!

2008-04-30T21:25:40+03:00
ananke (Радослав Смилков)

Дано да не е твърде дълга ( Или поне авторът да е достатъчно дистанциран от лирическия!). Хубав стих! Поздрави!

2008-04-30T21:24:45+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Великолепно...за самотата...
с обич, Красимира.

2008-04-30T21:16:34+03:00