Apr 30, 2008, 8:27 PM

Самота

  Poetry » Love
830 1 6

Кой със черна боя нарисува

тази тъжна, смирена жена?

На трапезата често гостува,

толкоз тиха и толкоз добра.

 

Други болка в деня ни посяват,

други сеят в душите ни мрак,

от приятели тя ни спасява,

вечно вярна завръща се пак.

 

Кой ли с черна боя нарисува,

тази тиха и бяла жена?!

Тя не мами, дори не хитрува...

Тази тъжна, добра САМОТА!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Касабова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...