Oct 24, 2009, 12:16 AM

Самота

  Poetry » Love
1.1K 0 1

„Самота”

 

Кажи ми нещо де, защо мълчиш?

Отново ме обрече на самота.

Пак отрови душата ми!

Нямаш ли милост над мен?

Хайде стига вече, достатъчно ме нарани.

Бягай далече от мен.

Мисля, че достатъчно ме нарани.

В сърцето ми вече няма любов за теб.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тодор Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тодоре, един съвет - избягвай тавтологиите - пуста пустиня, студен лед и два пъти "нарани". Опитвай се да изчистваш тези недостатъци.
    Поздрав!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....