Oct 24, 2009, 12:16 AM

Самота

  Poetry » Love
1.1K 0 1

„Самота”

 

Кажи ми нещо де, защо мълчиш?

Отново ме обрече на самота.

Пак отрови душата ми!

Нямаш ли милост над мен?

Хайде стига вече, достатъчно ме нарани.

Бягай далече от мен.

Мисля, че достатъчно ме нарани.

В сърцето ми вече няма любов за теб.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тодор Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тодоре, един съвет - избягвай тавтологиите - пуста пустиня, студен лед и два пъти "нарани". Опитвай се да изчистваш тези недостатъци.
    Поздрав!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...