Самота
Какво се случи? Падна гръм?
Или земята се разкъса?
Нападна ме кошмарен сън
и струна някаква се скъса.
Отприщи се запушен вик
и отеча безгласно в мене.
Опустоши ме. Само миг –
а вече лазех по колене.
Крещях към немите звезди
и молех някой за пощада.
И в мен, и покрай мен боли,
а няма дъно, просто няма.
Окаменях, изгубих глас
и вятърът нахлу във мене.
Пропаднах. Мислех, че летя.
Разбрах, че лазя по колене.
Изтече туй, което бях,
през пръстите ми вкаменени.
Кога жадувах самота?
Преди безкрайно дълго време.
Сега, без капка топлина,
съм по-студена и от зима.
Нима жадувах самота?
Сега я мразя, но я имам.
© Росица All rights reserved.
