Самота...
Даваш ми ключ към сърцето,
но ключалката е вече сменена!
Отваряш врата към душата,
но тя е за друг отредена!
Към тебе протягам ръце,
но съдбата ме тегли назад!
Подхвърляш целувка студена,
а студът се превръща във ад!
Тъй капка по капка изгаря душата...
... Гори и надеждата,
вече сломена, а не зная
как да я върна назад.
Танцуваме двама, но ти си далече...
... Далече остава всичко пред нас.
Прегръщаш ме страстно, а после угасваш.
И малко по малко угасвам и аз!
© Константинов All rights reserved.
....Какво ли не ни кара да вършим ЛЮБОВТА!
Поздрав!