Самота
Самота
Нощ е... тишина.
Пуста стая, мрак и самота...
питам се, защо ли тъй луната
се усмихва във нощта?
Тихия ветрец погалва и душата
стопля нейната мечта
смее се на мен луната
смее се, че съм сама!
Мрак, заблуда, пустота.
Плахо лута се сърцето
няма брод за моята мечта!
Гърчи се от страх обзето
гърчи се, но докога?
Та нима ще страда вечно
тъй зареяно в нощта?
Търси своята надежда,
търси я... къде е тя?
Тъжно и смирено се оглежда,
няма никой, няма светлина,
може ли да се погуби клето
някъде, във вечността!
Мрак, студена тишина.
Все така над мен луната се усмихва.
Може би тя знае нещо
и с усмивка гали, мята душа!
© Ивана All rights reserved.
