Понякога обзема те сивота, гняв, а и мъничко тъга.
Случва се и е в рамките на нормалните неща!
Тогава изпълва те чувство на пустота!
Но трябва да намериш своя лъч светлина,
който ще озари и прогони негативността.
Може да се нари е семейната среда,
в любовта или приятелската доброта!
И не мисля, че трябва да се пита за това:
Защо?, Как?, Кога?
Все пак човек сам кове своята съдба.
© Красимир Цуцов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
