Понякога обзема те сивота, гняв, а и мъничко тъга.
Случва се и е в рамките на нормалните неща!
Тогава изпълва те чувство на пустота!
Но трябва да намериш своя лъч светлина,
който ще озари и прогони негативността.
Може да се нари е семейната среда,
в любовта или приятелската доброта!
И не мисля, че трябва да се пита за това:
Защо?, Как?, Кога?
Все пак човек сам кове своята съдба.