Feb 28, 2012, 2:17 PM

Самота 

  Poetry
473 0 0
Вали...
А ти си тъй далече,
сълзи от обич пак напират
и как така се всичко стече,
без тебе всичко в мене спира.
А после, месец-два щастливи,
но пак пристига таз раздяла
и радваме се, че сме живи,
любов със самота се сляла.
От радост всеки път преливах,
не бяха мойте мисли сякаш,
към теб усмихнат аз отивах, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Енев All rights reserved.

Random works
: ??:??