Sep 24, 2005, 5:28 PM

Самота

Poetry

1.4K 0 1

Защо ме напусна?
Къде си?
Къде изчeзна веселбата?
Изведнъж се оказах сама и вечe чувствам клещите
НА САМОТАТА.
Дъждовни капки ме обливат и
сълзи лицето ми заливат.
Далечe съм от твоята усмивка,
а къде ли всащност се намирам?
Защо не званне телефонът?
Защо не чyвам твоя глас?
А самотата слага твоята корона
и казва чe роб ще му бада аз.
Защо не съм вълшебник аз кожарен
за да мога във дърво да те преварна
и ве4но в клоните ти да лежа обгарната?
Защо?
Защо?
Незная.
Защо ли съществувам?
Защо съм се родила?
За да страдам и накрая в пръстта да си почивам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Тенчо (Тенчо Делчев)

Повече оптимизъм Ти желая!И повече тел.

2005-10-30T04:56:25+02:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0