Jan 20, 2006, 8:07 PM

САМОТА

Poetry

946 0 1

САМОТА

Студено ми е сама
между четирите посоки на света,
заключени във мойта стая.
И не мога да приема дъжда
като огледало,
родило дъгата -
прозорецът ми вече е затворен.
А вън се носи дъх на колендро.
Но посоките на моите мисли
умират преди да ти разгадая
или бягат от затворената стая...
А може би съм просто уморена...

Не, само съм болезнено сама
между всички посоки на света,
които водят всяка до една стена,
градена срещу моите желания...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

няма_смисъл (Радост Вълчева)

браво както винаги!!!!

2006-01-20T21:10:07+02:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0