Самота
Самотата бавно ме убива!
Твоето мълчание боли!
Искам да си само пак щастлива,
както си била преди!
Знаеш, че обичам те безкрайно.
Искам всеки миг да съм до теб,
и да бдя над тебе всеотдайно,
докато стопя парчето лед!
Любомир Попов
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up