Не, пак не мога да заспя!
Защо ли свети таз луна?
Така самичък съм сега,
а тя ми спомня любовта...

Днес някой каза, че съм луд.
Личи ли ми? - Нима съм друг? -
Косата вързана стои,
в очите няма веч' сълзи...

Наглед съм си обикновен
и болката под ключ у мен.
Единствен стихът извира.
Някъде дали прозира?

Не знам! Не знам! Не знам! Не знам!!!
Но тежко е когат' си сам.
Върша рутинните неща
и чувствам само самота...