Feb 12, 2023, 11:10 AM

Самота

584 0 1
Самота

 

Седни, самота...

седни, да поговорим.

За него, живота...

малко да поспорим.

 

Дай да побъбрим,

от къде си дошла.

От загуби изтъкана,

убила всяка мечта.

 

Щастие, радост...

тънат в забрава.

Топлината човешка

и тя нейде се дяна.

 

Всичко е временно,

изтекъл срока...

И си останал сам

без цел и посока.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Нейкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...