Седни, самота...
седни, да поговорим.
За него, живота...
малко да поспорим.
Дай да побъбрим,
от къде си дошла.
От загуби изтъкана,
убила всяка мечта.
Щастие, радост...
тънат в забрава.
Топлината човешка
и тя нейде се дяна.
Всичко е временно,
изтекъл срока...
И си останал сам
без цел и посока.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
