Бледа лунна светлина.
И самотна, мъничка душа..
Някой тихо в мрака плаче.
А страхът е толкова голям.
Пълен дом със хора, спящи.
И звезди, в тъмното, висящи.
Уж е топло, но не знам..
Няма обич в този храм.
Стая с шарени стени.
И играчки, сякаш магазин.
Боже, моля те, пази
детското сърце. Амин!
© Живко Делчев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
