Oct 20, 2011, 3:31 PM

Самотата 

  Poetry » Phylosophy
435 0 4

Самотата

 

Самотата е безропотно студена

като вселена от безумни ветрове.

Устните прошепват светъл поздрав,

но мълчание усмивката краде.

Звукът от тишината те побърква,

студът сковава пръстите в нощта,

викове огласят хоризонта,

но ни един не носи любовта.

Въздишката прорязва всеки трепет,

погледът лъчите не таи.

Ледът сковава всеки топъл поздрав

от самотата изход днес да сътвори!

 

14. 08. 2010 г.

© Галена Върбева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??