Самотата
Самотата е безропотно студена
като вселена от безумни ветрове.
Устните прошепват светъл поздрав,
но мълчание усмивката краде.
Звукът от тишината те побърква,
студът сковава пръстите в нощта,
викове огласят хоризонта,
но ни един не носи любовта.
Въздишката прорязва всеки трепет,
погледът лъчите не таи.
Ледът сковава всеки топъл поздрав
от самотата изход днес да сътвори!
14. 08. 2010 г.
© Галена Върбева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
