Самотата
Самотата
Самотата е безропотно студена
като вселена от безумни ветрове.
Устните прошепват светъл поздрав,
но мълчание усмивката краде.
Звукът от тишината те побърква,
студът сковава пръстите в нощта,
викове огласят хоризонта,
но ни един не носи любовта.
Въздишката прорязва всеки трепет,
погледът лъчите не таи.
Ледът сковава всеки топъл поздрав
от самотата изход днес да сътвори!
14. 08. 2010 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галена Върбева Все права защищены
