Самотата има много имена
Един онемял апарат телефонен,
бавни стъпки по морския пясък,
дълъг, дъждовен, неделен следобед
и тишина, боляща до крясък.
Чаша една, на масата сложена,
звук монотонен на стенен часовник,
опитващ се да заглуши спомена
за онази врата, помежду ни затворена.
През нея влиза само болката,
присяда там и стои мълчаливо,
после бавно излиза през портата,
и светът край мен сякаш застива…
Самотата има много имена -
счупено на две време щастливо,
една избягала надалеч синева
и сърце, което бавно изстива.
© Д.П. All rights reserved.
