Самотата ни буди навсякъде
Приказвам с вятъра, изглежда ми разумен,
дотолкова, че често замълчавам...
Отвеяни са думите изгубени,
но на душата те за щастие не трябват.
В бездумието тъжно тя живее
и самотата буди я навсякъде.
От огледалото на бъдещето грее
последната частица златен пясък.
Затворен в мимолетното не зная,
дали въже за бесене е Смисъла,
защото вечните неща нехаят
ще се сплетат ли в пъзел от амнистия.
За миг се спирам трайно изостанал
от пилигримите потеглили към Рая.
Керванът им като змия се вие
в поглъщащите пазви на Безкрая .
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много ми хареса, поздравявам те! Страхотни сравнения, епитети, Младене! За мен песимизмът е и оптимизъм. Браво!
-
Адмирации за стиха ти , Младене!
-
"Отвеяни са думите изгубени,
но на душата те за щастие не трябват" - .Чудесно е, когато това се случва в душата! -
Младене, стихът ти буди размисли и възхита!
Поздравявам те!
"За миг се спирам трайно изостанал
от пилигримите потеглили към Рая.
Керванът им като змия се вие
в поглъщащите пазви на Безкрая.' -
Отново ни поднасяш философска, многопластова поезия, Младене!
С твоята неподражаема, въздействаща образноост!
Тук всеки стих кара читателя да спре и да се замисли... -
Харесва ми колко философски и синтезирано пишеш. Казваш много с малко думи, без излишества от банални метафори. Истински талант! Поздравления!
-
Харесва ми новия ти поетичен бисер.
Поздравявам те! -
Каква велика Поезия твориш, Младене!!! 👍Човек наистина може да намери всичко в нея - образност, подплатена с философски смисъл, чувственост с дъх на изтерзана душа, умение да направляваш читателя до прекрасната, заковаваща постамента на изказа и целия смислов строеж поанта!!! Възхищавам ти се, приятелю!!!😍
-
"...В бездумието тъжно тя живее
и самотата буди я навсякъде.
От огледалото на бъдещето грее
последната частица златен пясък..."
Поредния ти силен стих! И твоята запазена марка да размишляваш върху сложния житейски смисъл, да градиш чувства чрез ярка образност! Много си талантлив, Младенe! -
Пол Сезан има една картина "Къщата на обесения".
Пълна разруха!
Песимизъм срещнах тук от всеки стих.
И само вопъл без звук,който се прости
със земната любов...Дано,все пак греша...
Дано с моят подслов успея да те утеша! -
“ За миг се спирам трайно изостанал
от пилигримите потеглили към Рая.
Керванът им като змия се вие
в поглъщащите пазви на Безкрая.”
Образност, изразност, смисъл и душа във всеки един ред! -
Силен стих ,поднесен от великолепен,Поет!Мога само да кажа че винаги те чета с голямо удоволствие!Младене,Приятелю!!!
-
... Петте петолъчки - не стигат приятелю .... Велики думи , дето - в теб се впиват ...
-
Разкош, Младене!
Чудесен автор си!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
