Feb 16, 2008, 10:57 PM

Самотен ден

  Poetry » Love
1.3K 0 2
Днес би трябвало да е най-хубавия ден
Но във всеки случай не и за мен
Всички са щастливи и празнуват
А такива като мен тъгуват

За кой ли път отново съм сам
Мечтаейки да съм с нея там
Където ще сме само двамата
И няма да съществува измамата

Но за съжаление тя обича друг
Моите думи за нея са просто преминаващ звук
Дадох без замисляне сърцето си на нея
Мислейки че тя е дългоочакваната фея

За жалост не е само това
Ами съм и болен и никой не ми чува зова
Как страдам и очите ми парят
и чувствата ми ден след ден някак си намаляват

Защо се случва това точно на мен
Се питам аз всеки ден
Момичето което обичах със цялото си сърце
Направи така че и приятелството да умре...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Перфектен Непознат All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не тъгувай, млади момко,
    друга ще се появи ,
    по красива и добра ,
    тя ще е за твоята съдба.
    Бъди щастлив и помни,живота е пред теб !
    А тя сигурно ще се върне след като си счупи главата, това казвам и
    на моите прекрасни внуци !
  • Може би трябва да го редактираш малко... Но идеята е добра.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...