Feb 16, 2008, 10:57 PM

Самотен ден

Poetry » Love

1.3K 0 2

Днес би трябвало да е най-хубавия ден
Но във всеки случай не и за мен
Всички са щастливи и празнуват
А такива като мен тъгуват

За кой ли път отново съм сам
Мечтаейки да съм с нея там
Където ще сме само двамата
И няма да съществува измамата

Но за съжаление тя обича друг
Моите думи за нея са просто преминаващ звук
Дадох без замисляне сърцето си на нея
Мислейки че тя е дългоочакваната фея

За жалост не е само това
Ами съм и болен и никой не ми чува зова
Как страдам и очите ми парят
и чувствата ми ден след ден някак си намаляват

Защо се случва това точно на мен
Се питам аз всеки ден
Момичето което обичах със цялото си сърце
Направи така че и приятелството да умре...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vyatur13 (Елена)

Не тъгувай, млади момко,
друга ще се появи ,
по красива и добра ,
тя ще е за твоята съдба.
Бъди щастлив и помни,живота е пред теб !
А тя сигурно ще се върне след като си счупи главата, това казвам и
на моите прекрасни внуци !

2014-07-29T13:35:16+03:00
pa4oppp (Пламен Петров)

Може би трябва да го редактираш малко... Но идеята е добра.

2013-10-12T16:06:22+03:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0