Sep 26, 2007, 11:18 AM

Самотен път 

  Poetry
805 0 1
Човек, осъден на самотен път, търсещ погледите лицемерни,
нивга не оставащ сам, защото той самия се страхува от мислите си черни.
Изгубен в просторите на бляскава усмивка, не може да забрави той погрома.
И ден, и нощ не смее да помисли за живота, защото страх той има от душата си жестока.
И търси път, ала без полза, да се скрие от очите на сърцето свое,
но дори сред безкрайните си гости, няма миг покои от мисли лоши.
Но деня ще дойде и тогава ще потъне той в забрава!

© Владимир Василев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??