Самотна съм... не зная защо.
Може би просто нямам опора...
Желая го...
желая да имам любов, дори и в несгода!
По филмите гледам –
целувки, романтика, любов под звездите.
Ала в живота тъгата ми свива мечтите.
Самотна съм... не зная защо,
не ща и да зная!
Достатъчно страдах, стига болях...
Сама самотата погълна ме
– и мен самата и копнежа в душата...!
© Елица Борисова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
