Тук твоят първороден син
роди се, расна, възмъжа.
И като птица в небосвода син
безшумно от гнездото отлетя.
Сега стоя на ъгъла сама,
оглеждам тъжно свойте минувачи,
но никой не отваря моята врата –
капчукът само
тихо и самотно плаче...
© Вили Димитрова All rights reserved.