Jan 4, 2015, 8:53 PM

Самотни

  Poetry » Love
912 0 1


САМОТНИ

Останали самотни във света,
в безкраен дом със старо куче
и с една единствена мечта.
Да бъдат с някой... Искат да се случи!

Идваха принцове. И си отиваха,
и ограбваха живота им тих.
Зад маска на палячо се скриваха.
После четяха поредният стих.

Пътеки към сърцата ви има,
но обрасли са в спомени зли.
Там отдавна цари люта зима.
И нови принцове 
                         играят старите игри...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...