Самотни мисли. Падаща звезда.
А тебе пак те няма и те няма...
Аз исках да те хвана за ръка
и мъничко до теб да поостана.
Две фигури на пулса на брега,
две песъчинки в хаоса от пясък,
допрени във единствено „сега",
окъпано от лунния проблясък.
Лицето ти със мигли да допра,
тъгата ти със устни да разсея
и сетната сълза да пресуша,
а после със нощта да избледнея. ...