Apr 5, 2017, 10:38 AM

Самотничко ми е...

Poetry » Love

2.9K 14 13

Мечтите си изнизвам с прашни делници,
листата роня от замислен календар,
минутите превръщам във безделници,
а времето... в печален господар.

Изниза се и моята усмивка,
студът я грабна стоплен изведнъж,
замина с него... Ех, щастливка!
А от очите ми закапа топъл дъжд.

Вали порой... сърцето е самотно,
а чувствата не носят дъждобран,
душата ми се сгуши неохотно,
в прегръдката на топлия юрган.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Eipril (Хари Спасов)

Па следвай ги

2020-01-26T02:38:33+02:00
Mimoza20 (Мария Николова)

Харесах тъжното но истинско чувство! Сгушила се е душата и чака...

2018-02-05T03:36:19+02:00
rainbow- (Многоцветна)

Самотно и тъжно е след раздяла, но трябва да се изправим и продължим. Добавям в любими да си го чета. Подобно е и моето състояние. Поздрав!

2018-01-08T09:54:35+02:00
ponichka.1 (Ponichka)

много красиво и нежно поздравления

2017-11-23T19:09:08+02:00
esenna (Нина Стоянова)

Много хубаво "стихо"! Разчувства ме! "...чувствата не носят дъждобран"! Хубав език, искрени поздравления!

2017-08-07T12:34:58+03:00