Самотник
По струните на арфата се движда
и тъжна музика звучи,
сърцето като в горска хижа,
в черна самота тъжи.
Душата тихомълком обитава,
старите и мръсни стай,
в търсене на своята октава,
и своя мелодичен рай.
По силата на вятъра се нося,
търся своята мечта,
готов и устремен да прося,
само да се сбъдне тя.
По улиците болен крача,
търся своята съдба,
но там под сянката на здрача,
пак потъвам в самота.
Защото ти ме изостави,
зарад друг ме нарани,
замина си и ме забрави,
любовта ни разруши.
Една ли боже, две ли бяха,
годините на любовта ни,
две сърца в едно горяха
и роди се дъщеря ни.
Сега сте там далеч от мене,
обичани от някой друг,
сърцето ми не спря да стене,
точно в мене, ето тук.
Чуй ме сърце, ти си едно,
спри да тъжиш до забрава,
слънцето виж и то е само,
но не спира света да огрява.
© Иван Бодуров All rights reserved.
