Дъжд вали,вали,вали.
Един самотник под дъжда върви
без чанта,без чадър,
с ръце в джобове скрил.
И сякаш си подсвирква,
и песничка припява.
Той под дъжда танцува
и локвички прескача.
И ми се приисква
да изляза под дъжда,
до него да застана
и да запея песента.
Ала поглеждам само
през малкото прозорче,
завиждам ти самотнико
за твоето безгрижие.
Дъжд вали,вали,вали.
Самотник под дъжда тънцува
но ето някъде се скри,
а дъждът вали,вали.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
