Самотника

Вървя из пустинята на времето!
Намерих оазис за сетен път,
но това беше поредният мираж
и нова лъжа на сетивата ми!

Аз продължавам да вървя,
из дюните на тази пустош,
Пясъците пълнят очите ми,
раните ми се затварят
с времето една по една!

Но все още нараненото от теб сърце
кърви, капките се стичат бавно,
по дрехите ми и на пясъка те падат,
оставям диря аз сега, на самотника е тя!