Самотникът Дъб
Самотникът Дъб,
сломяван от бури и скръб,
разяждан от червеи и съмнения,
надживял три човешки поколения;
стои във мраз и във зной,
там, на оня завой,
далеч от правия път.
Самотникът Дъб...
© Виктор Горов All rights reserved.
Sep 20, 2009, 9:18 PM
Comments
Comments
-
-
-
Не разбирам защо имаш само 5,25 оценка, след като това стихотворение струва много повече от нечии шестици! -
...далеч от правия път...и все пак оцелял...Кой знае кой е правият път...Много се замислих, за което ти благодаря! Интересна образност! -
Editor's choice
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
